Минало или настояще ?

Съобщиха, че при строежа на метрото, в района на ЦУМ се натъкнали на средновековна църква. Работата по метрото може спре. Ама че дилема, кое е по-важно- историческото наследство, или съвсем прозаичните потребности на милиони днешни хора ?
Чрез оставените след тях паметници древните хора един вид продължават живота си, да им помогнем в това, или да ги пернем през костеливите ръчички ?
Нямам нищо против историческите забележителности, стига да не плащаме прекалено скъпо затова, иначе ако се тръгне по тази линия, след 100 години няма да има къде да стъпиш от древни артефакти. Планетата не е безкрайна, и за да се построи нещо ново, част от старото трябва да си отиде.
Та за днешната находка, мисля че метрото е приоритет, ако има приемлив начин за запазване или преместване на църквата, ок, иначе багерите да продължават.

Пролетна умора

Вече се вижда краят на дългата зима на 2010 год. Птичките ще пеят, дървета- цъфтят, а хората ще броят пораженията от зимата. Навън още няма зеленина и слънцето огрява една безподобна грозотия. До всеки бордюр- метър прах и много дупки. В огледалото- някоя нова бръчка, оредяла коса, неприлично бяла кожа. Всичко това е без значение, слънцето ще придаде хубав тен на кожата, жените ще си намажат бръчките с каквото се мажат бръчки, а оределята коса се стриже с машинка. Ставаме като нови.
Скоро ще имаме лятно часово време/28 март/, ще ни отнемат един час, който ще ни липсва, но добре че около Великден има 4 почивни дни в държавата/2-5 април/.
Въпреки всичките си напъни, човек остава част от природата, подвластен...

Изгоря dir.bg

Когато се случи нещо такова, трябва да бъдем солидарни. Този блог, като един гигантски медиен проект, не може да си затвори очите пред нещастието сполетяло колегите от онзи интернет портал. Ние от блога виждаме какво се случва там долу, и сме съпричастни към злощастието на обикновения човек- собственик, работещ в, или потребител на дир.бг. Както САЩ и Евросъюза подкрепиха скромна страна като Хаити, така и аз в качеството на мажоритарен собственик, изказвам готовност да окажа всякакъв вид помощ на колегите- морална, материална и всякаква.
P.S. Няма смисъл да ми пращате лични съобщения на посочения мейл за връзка, тъй като той е в дир.бг. Разгеле, и без това беше отегчително да плачете на рамото ми на медиен собственик, но нали съм възпитан, търпях.

Хотелски правила

Уикенд в елитен български хотел. Всякакви удобства, ново и модерно, вежлив персонал, хубава храна, на брега на морето. На бюрото са оставени всевъзможни брошури. Зачитам се в хотелските правила. Цитирам по памет:
"При повреждане на хотелски инвентар, гостът ще заплати по цени на дребно!"
"Забранява се внасянето на храна в стаята ! Ако бъде установено такова, глобата е в размер от 10 лева на ден ! "
"Забранява се вдигането на шум от 23 до 7, както и от 13 до 16 часа !"
"При напускане на хотела съдържанието на минибара подлежи на проверка!"

Ей-такива някакви. Лъха враждебност. Разбира се, нито една от тези закани не бе изпълнена от хотелиера, напротив, хората бяха много мили. Въпросът е, кой полуграмотен човек е писал правилата. Тези неща могат да се кажат по-кротко, без удивителни знаци, като например : "Надяваме се, че гостите са се запознали с чудесните възможности, които предлага нашият ресторант, както и че са проучили богатото меню от храни и напитки, достъпни денонощно чрез рум-сървиса. В този смисъл, внасянето на храна извън хотела е ненужно и обременително за гостите, и нежелано от управата на хотела.Благодарим Ви."
Туризъм се прави с мили думи и усмивки, макар всички да знаем, че става дума за пари.