Помага ли Бог на нуждаещите се ?

Вижте по-голяма карта
Време е да се върнем на последното ми пътешествие- из явностите и потайностите на Стокхолм. Една слънчева сутрин реших да разгледам града от високо. Има подходящо място за тази цел, на един от островите, образуващи шведската столица има доста голямо възвишение с чудесна панорама.
Вървя си аз, тананикам си рекламата за хундрата/ вж. по-предната публикация /, но...
нещо не е наред, юли месец, слънцето пече силно, и то директно в очите , пречи ми да се наслаждавам на северната идилия. Минавам през една стръмна тясна уличка, водеща към някаква църква. Насред паважа гледам някакви слънчеви очила, доста готини, спортни, марка Velodrom, явно изпаднали от някой велосипедист. Махнах ги от мястото им и ги сложих на стъпалата на една къща, като се върне собственикът им, да си ги прибере непокътнати. Продължих, и след малко ми хрумна, че можеше да ги взема и ползвам в това слънце. Обаче скрупули : "Да бе, да, ще вземам очила от улицата, да не съм клошар, като съм от България, да не ям доматите с колците, т.е. да вземам на шведите изгубените цайси, пък може да са на някой крастав, да ме зарази и мен."
Никога не съм носил слънчеви очила, макар в последните една-две години да чувствам , че почвам да имам нужда. След час и половина разходка мисълта за онези очила не бе изчезнала. Твърдо реших, на връщане ще ги взема, нищо че са на някой крастав, по тази логика аз съм два пъти по-крастав. Чудно ми е как попаднах отново на същото място, защото там улички колкото искаш, очилата бяха там, където ги оставих, взех ги с дискретен жест, огледах се като един Щирлиц и така, почнах да си ползвам придобивката, изобщо не ми хрумна да си купя, как така, тези ми ги прати Господ в момент на нужда, ще бъде грубо от моя страна да пренебрегвам жеста Му.
След два дни пак минах през същото място, бях много предпазлив, очаквах половин дузина яки шведи да се нахвърлят с викове "Ей-тоз взе очилата", но ми се размина.
Ето така стоят нещата при мен. Когато имам нужда от нещо, Бог ми го дава, без да си мърдам пръста, апропо, изобщо не съм вярващ...

Помага ли Бог на нуждаещите се ?

Вижте по-голяма карта

Рок на килограм

Всеки ден в разни знайни и незнайни градчета в България започват, провеждат се и приключват всевъзможни рокфестове, рок под небето, рок на морето, рок в планината, рок на село и пр. А е всеизвестна любовта на българина към чалгата. Що за куриоз- хем момичетата на инженер Димитров от Пайнер са любимки на 80 процента от хората , хем сме шампиони по рокпрояви на глава от населението в световен мащаб.

Хундрата

Хундра е първата дума, която научих на шведски. Пускам си онлайн едно шведско радио и там чух една готина рекламна песничка, споменаваше се за някаква хундра, което апропо се оказа числото сто. Изпаднах под влияние на хундрата и заминах за Швеция да видя каква е тази работа. В автобуса от летище Арланда за центъра на Стокхолм бях седнал на втората седалка, шофьорът си слушаше радио, и изведнъж тръгна рекламата на хундрата, ей-така, за добре дошъл в града. Трогнах се. Швеция се оказа готина страна, Стокхолм- красив град с хубави хундри.
Предлаганият в клипчето вариант е доста бавен, но не можах да открия по-добър, все пак, да е жива и здрава хундрата.