Помага ли Бог на нуждаещите се ?

Вижте по-голяма карта
Време е да се върнем на последното ми пътешествие- из явностите и потайностите на Стокхолм. Една слънчева сутрин реших да разгледам града от високо. Има подходящо място за тази цел, на един от островите, образуващи шведската столица има доста голямо възвишение с чудесна панорама.
Вървя си аз, тананикам си рекламата за хундрата/ вж. по-предната публикация /, но...
нещо не е наред, юли месец, слънцето пече силно, и то директно в очите , пречи ми да се наслаждавам на северната идилия. Минавам през една стръмна тясна уличка, водеща към някаква църква. Насред паважа гледам някакви слънчеви очила, доста готини, спортни, марка Velodrom, явно изпаднали от някой велосипедист. Махнах ги от мястото им и ги сложих на стъпалата на една къща, като се върне собственикът им, да си ги прибере непокътнати. Продължих, и след малко ми хрумна, че можеше да ги взема и ползвам в това слънце. Обаче скрупули : "Да бе, да, ще вземам очила от улицата, да не съм клошар, като съм от България, да не ям доматите с колците, т.е. да вземам на шведите изгубените цайси, пък може да са на някой крастав, да ме зарази и мен."
Никога не съм носил слънчеви очила, макар в последните една-две години да чувствам , че почвам да имам нужда. След час и половина разходка мисълта за онези очила не бе изчезнала. Твърдо реших, на връщане ще ги взема, нищо че са на някой крастав, по тази логика аз съм два пъти по-крастав. Чудно ми е как попаднах отново на същото място, защото там улички колкото искаш, очилата бяха там, където ги оставих, взех ги с дискретен жест, огледах се като един Щирлиц и така, почнах да си ползвам придобивката, изобщо не ми хрумна да си купя, как така, тези ми ги прати Господ в момент на нужда, ще бъде грубо от моя страна да пренебрегвам жеста Му.
След два дни пак минах през същото място, бях много предпазлив, очаквах половин дузина яки шведи да се нахвърлят с викове "Ей-тоз взе очилата", но ми се размина.
Ето така стоят нещата при мен. Когато имам нужда от нещо, Бог ми го дава, без да си мърдам пръста, апропо, изобщо не съм вярващ...

Помага ли Бог на нуждаещите се ?

Вижте по-голяма карта

Рок на килограм

Всеки ден в разни знайни и незнайни градчета в България започват, провеждат се и приключват всевъзможни рокфестове, рок под небето, рок на морето, рок в планината, рок на село и пр. А е всеизвестна любовта на българина към чалгата. Що за куриоз- хем момичетата на инженер Димитров от Пайнер са любимки на 80 процента от хората , хем сме шампиони по рокпрояви на глава от населението в световен мащаб.

Хундрата

Хундра е първата дума, която научих на шведски. Пускам си онлайн едно шведско радио и там чух една готина рекламна песничка, споменаваше се за някаква хундра, което апропо се оказа числото сто. Изпаднах под влияние на хундрата и заминах за Швеция да видя каква е тази работа. В автобуса от летище Арланда за центъра на Стокхолм бях седнал на втората седалка, шофьорът си слушаше радио, и изведнъж тръгна рекламата на хундрата, ей-така, за добре дошъл в града. Трогнах се. Швеция се оказа готина страна, Стокхолм- красив град с хубави хундри.
Предлаганият в клипчето вариант е доста бавен, но не можах да открия по-добър, все пак, да е жива и здрава хундрата.

Quo vadis ?

1 май 2010 год. Официален празник за Италия, синдикални прояви и пр. Не е за мен. Този празник ми мирише на комунизъм, макар да не е точно така, какво да се прави, роден съм в България и Денят на труда ми се явява в съзнанието , гарниран с червени знамена.
Изсулвам се от хотелското легло, закусвам. Вземам автобус до Термини, централната римска гара, оттам в метрото. Римската подземна железница не ме кефи твърде, много народ, само две линии и пр. Излизам на повърхността. Небето е лазурно, чудесен ден за италианската демокрация. С бодра крачка тръгвам към Термите на Каракала. Зелено, широко, става ти хубаво на душата. Подминавам посочените терми, защото те не са ми целта. Апропо, поради непросветеността си така и не разбрах Каракала господин, госпожа или обикновено длъжностно лице е. Да е жив и здрав.
Табелите красноречиво сочат посоката- APPIA ANTICA, или Виа Апиа. Това е древен път, излизащ от Рим в посока югозапад. Някога Св. Петър побягнал от преследвачите си-езичници, и хукнал по Виа Апиа да си спасява кожата. Не щеш ли, явил му се Господ, и прочел от аутокюто репликата "Quo vadis ", демек "Къде отиваш". Господ се възмутил от нежеланието на Петър да се остави онези хулигани да му видят сметката, намекнал му че трябва да се върне обратно и да седне на електрическия стол. Петър, с целия си акъл, взел че се върнал, и му светили маслото. Не е трябвало да слуша нарцистичния Бог, а да го спука от бой за извратения съвет. Всяко нормално божество би дало насоки на своя човек откъде да се промъкне, за да не го гепят, а пък нашия- "Върни се и умри". Както и да е. Петър е имал глава на раменете си, щом така е решил, да си носи последствията.
Самата малка църква, известна като Quo Vadis е нищо и половина, на едно кръстовище, дори китайските туристи й се назлъндисват. Вътре имаше двама човека, аз мислех да поостана вътре да си почина, но исках по-бързо да продължа по APPIA ANTICA.
Стигнах до някакви катакомби, в които не пожелах да вляза, бил съм в парижките, и тръпката не е кой знае каква. Продължих пътя си. Вървях, вървях, вървях. Заради почивния ден пътят бе пълен с много римляни, пеш и с колела. Виа Апиа изисква много добра кондиция и стабилни обувки, имам ги и двете. В определни участъци е съхранена древната каменна настилка, другото е паваж. Отстрани гъмжи от артефакти. Аз наивно си мислех, че в един момент всичко свършва, че ще стигна до някакво място с бира, кебапчета и захарен памук, но не би. Стигнах на около 10 км. извън Рим, и краят се не вижда. Остави другото, ами се появиха едни планини пред очите ми. А, не. Край. Връщам се. Хайде два часа наобратно. Мислех да се върна в града с автобус, но се оказа че в почивни дни повечето транспорт не работи следобед. Няма проблем, след още час се върнах в центъра, изядох едни спагети до Колизеума, пих бира от 8 евро, което ми се стори твърде нахално, но човек трябва да е ларж, ромляните чакат на такива като мен, за да припечелят.
Чудесен ден беше 1 май. Не разбрах какви лозунги са издигнали синдикатите. На фона на древния път злободневието изглежда твърде малозначително. Така си е.

Една легенда се завръща

След като победи лошите и сложи ред в световните дела, Майкъл се завръща. По-скандален, провокативен, забавен, тъп, сладникав от когато и да е. Тръпнете в очакване.

Минало или настояще ?

Съобщиха, че при строежа на метрото, в района на ЦУМ се натъкнали на средновековна църква. Работата по метрото може спре. Ама че дилема, кое е по-важно- историческото наследство, или съвсем прозаичните потребности на милиони днешни хора ?
Чрез оставените след тях паметници древните хора един вид продължават живота си, да им помогнем в това, или да ги пернем през костеливите ръчички ?
Нямам нищо против историческите забележителности, стига да не плащаме прекалено скъпо затова, иначе ако се тръгне по тази линия, след 100 години няма да има къде да стъпиш от древни артефакти. Планетата не е безкрайна, и за да се построи нещо ново, част от старото трябва да си отиде.
Та за днешната находка, мисля че метрото е приоритет, ако има приемлив начин за запазване или преместване на църквата, ок, иначе багерите да продължават.