Помага ли Бог на нуждаещите се ?

Вижте по-голяма карта
Време е да се върнем на последното ми пътешествие- из явностите и потайностите на Стокхолм. Една слънчева сутрин реших да разгледам града от високо. Има подходящо място за тази цел, на един от островите, образуващи шведската столица има доста голямо възвишение с чудесна панорама.
Вървя си аз, тананикам си рекламата за хундрата/ вж. по-предната публикация /, но...
нещо не е наред, юли месец, слънцето пече силно, и то директно в очите , пречи ми да се наслаждавам на северната идилия. Минавам през една стръмна тясна уличка, водеща към някаква църква. Насред паважа гледам някакви слънчеви очила, доста готини, спортни, марка Velodrom, явно изпаднали от някой велосипедист. Махнах ги от мястото им и ги сложих на стъпалата на една къща, като се върне собственикът им, да си ги прибере непокътнати. Продължих, и след малко ми хрумна, че можеше да ги взема и ползвам в това слънце. Обаче скрупули : "Да бе, да, ще вземам очила от улицата, да не съм клошар, като съм от България, да не ям доматите с колците, т.е. да вземам на шведите изгубените цайси, пък може да са на някой крастав, да ме зарази и мен."
Никога не съм носил слънчеви очила, макар в последните една-две години да чувствам , че почвам да имам нужда. След час и половина разходка мисълта за онези очила не бе изчезнала. Твърдо реших, на връщане ще ги взема, нищо че са на някой крастав, по тази логика аз съм два пъти по-крастав. Чудно ми е как попаднах отново на същото място, защото там улички колкото искаш, очилата бяха там, където ги оставих, взех ги с дискретен жест, огледах се като един Щирлиц и така, почнах да си ползвам придобивката, изобщо не ми хрумна да си купя, как така, тези ми ги прати Господ в момент на нужда, ще бъде грубо от моя страна да пренебрегвам жеста Му.
След два дни пак минах през същото място, бях много предпазлив, очаквах половин дузина яки шведи да се нахвърлят с викове "Ей-тоз взе очилата", но ми се размина.
Ето така стоят нещата при мен. Когато имам нужда от нещо, Бог ми го дава, без да си мърдам пръста, апропо, изобщо не съм вярващ...