Saturday, May 15, 2010

Quo vadis ?


1 май 2010 год. Официален празник за Италия, синдикални прояви и пр. Не е за мен. Този празник ми мирише на комунизъм, макар да не е точно така, какво да се прави, роден съм в България и Денят на труда ми се явява в съзнанието , гарниран с червени знамена.
Изсулвам се от хотелското легло, закусвам. Вземам автобус до Термини, централната римска гара, оттам в метрото. Римската подземна железница не ме кефи твърде, много народ, само две линии и пр. Излизам на повърхността. Небето е лазурно, чудесен ден за италианската демокрация. С бодра крачка тръгвам към Термите на Каракала. Зелено, широко, става ти хубаво на душата. Подминавам посочените терми, защото те не са ми целта. Апропо, поради непросветеността си така и не разбрах Каракала господин, госпожа или обикновено длъжностно лице е. Да е жив и здрав.
Табелите красноречиво сочат посоката- APPIA ANTICA, или Виа Апиа. Това е древен път, излизащ от Рим в посока югозапад. Някога Св. Петър побягнал от преследвачите си-езичници, и хукнал по Виа Апиа да си спасява кожата. Не щеш ли, явил му се Господ, и прочел от аутокюто репликата "Quo vadis ", демек "Къде отиваш". Господ се възмутил от нежеланието на Петър да се остави онези хулигани да му видят сметката, намекнал му че трябва да се върне обратно и да седне на електрическия стол. Петър, с целия си акъл, взел че се върнал, и му светили маслото. Не е трябвало да слуша нарцистичния Бог, а да го спука от бой за извратения съвет. Всяко нормално божество би дало насоки на своя човек откъде да се промъкне, за да не го гепят, а пък нашия- "Върни се и умри". Както и да е. Петър е имал глава на раменете си, щом така е решил, да си носи последствията.
Самата малка църква, известна като Quo Vadis е нищо и половина, на едно кръстовище, дори китайските туристи й се назлъндисват. Вътре имаше двама човека, аз мислех да поостана вътре да си почина, но исках по-бързо да продължа по APPIA ANTICA.
Стигнах до някакви катакомби, в които не пожелах да вляза, бил съм в парижките, и тръпката не е кой знае каква. Продължих пътя си. Вървях, вървях, вървях. Заради почивния ден пътят бе пълен с много римляни, пеш и с колела. Виа Апиа изисква много добра кондиция и стабилни обувки, имам ги и двете. В определни участъци е съхранена древната каменна настилка, другото е паваж. Отстрани гъмжи от артефакти. Аз наивно си мислех, че в един момент всичко свършва, че ще стигна до някакво място с бира, кебапчета и захарен памук, но не би. Стигнах на около 10 км. извън Рим, и краят се не вижда. Остави другото, ами се появиха едни планини пред очите ми. А, не. Край. Връщам се. Хайде два часа наобратно. Мислех да се върна в града с автобус, но се оказа че в почивни дни повечето транспорт не работи следобед. Няма проблем, след още час се върнах в центъра, изядох едни спагети до Колизеума, пих бира от 8 евро, което ми се стори твърде нахално, но човек трябва да е ларж, ромляните чакат на такива като мен, за да припечелят.
Чудесен ден беше 1 май. Не разбрах какви лозунги са издигнали синдикатите. На фона на древния път злободневието изглежда твърде малозначително. Така си е.

No comments:

Post a Comment